Под облаците,
под небето,
под властта
на идващия
страх
на тръпки
и светкавици,
над ниската трева,
подстригана
отвсякъде,
ухаеща
на прясно,
с танцуващите пухчета
в устата ми,
Кажи, живот
огромен,
ненаситен мъж,
на пътя ми
застанал-
Какво аз мога да ти дам?
Какво държиш у мен
забравено?
Не ме плаши,
не знам защо
ти трябвам.
Не те обичам вече аз,
както преди.
Мария Канева, 2015