От сърцето на зимата
пиша детско писмо
със кръвта на скръбта
във студената нощ.
Хоризонтът е ален
и мечтите ми-бели
като сняг, който щипе
и не пита за нищо.
Радостта как изгрява
от черупката тясна,
как увлича душата
и разгъва света!
Ще хвърчим със шейни
и ще тичаме с кучета,
в тоя кратък живот
ще сме всичко
за миг!
Ще направя кафе
и дървата ще пукат,
и ще мъркаме, стиснали
хоризонта в ръце.
Мария Канева, декември 2017