taken from Kovacs Joco
***
Отиде ли си любовта,
остава
всичкото останало.
Небрежно цвете, красота,
под път,
над път,
боляща само.
Остава крясък скрит
във всяко
„добро“ и „мило“,
и „било“,
и стъпките, завити
в пясъка,
санскритско някакво
писмо.
„Дали, обичал ме е, още,
дали за него, съм, била….“,
Въпроси, хвърлени във коша
със най-любимата игра.
Отиде ли си любовта,
ще се порадваш на живота.
Във тебе ще се блъскат все
целуващи се хора.
От музики ще е пропит
света,
от залези
и нощи.
Като приготвено платно
сърцето
ще попива още.
Мария Канева, юли 2020