Обичах те.
Не те обичам вече.
Обичам друг!
Но пък и него не обичам!
Обичам ви,
но хич не ви обичам!
Обичам слънцето
и как денят започва,
и как от всичките посоки
се обаждат живи същества.
А вас какво да ви обичам,
само свивате душата ми
на топка.
От вас стомахът ми е
възел и кълбо.
Обичам слънцето,
и как денят си тръгва,
и как целува дълго планините,
до последната черта…
Как се стопява,
и наднича още…
Как всяко нещо
става камъче във джоба му,
притискано
и пазено с любов.
Обичах те.
Не те обичам вече.
Обичам друг!