***
Няма да се свърши лещата разсипана.
Няма Бабата да се разсее.
Винаги ръцете
ще са вързани,
Печката за мен ще тлее.
Винаги полекичка, небрежно
Ще показвам вместо пръстче-кокалче
И сърцето ще подскача бясно.
Тъмната гора със зверове
ще е най-лиричното
богатство.
Но понякога си казвам: Стига!
Спри се, Събуди се, Изкрещи!
Скъсай с
тоя груб живот и ласките му.
Просто го надвий.
Мария Канева, 9 януари 2019
The chores will never be over.
The old witch won’t detract.
My hands will always be tied up.
The stove will smoulder, ready for me.
And always so slowly, like a trickster
I will show instead of a finger- little knuckle
And the heart will bounce wildly and fast.
The Dark Forest with all its beasts
will be my only longed home.
But sometimes I say to myself
Enough!Just wake up!, And scream
Break with this rude life and its touch.
And go ahead against it.
Мария Канева, 8 януари 2019