
***
Нощта ме изумява.
Не просто е красиво,
не просто съвършено,
не просто нечовешко.
А всяка форма, звук,
беззвучие
и мрак
душата ти разтягат,
човъркат,
издълбават,
те карат да извикаш,
да искашда заплачеш,
да почнеш
да обичаш,
да спреш
да мразиш,
сякаш прокарва пръсти
вълшебница старица
в косата ти
от слама:
“Недей, ще се оправиш…”
Нощта ме изумява.