Нощта изтегля светещи конци,
придърпва ни, затяга ни, върти ни,
обвива ни и в следващия миг
ни пуска да си тръгнем-
без да иска
нито цветче от тъмния букет,
който тежи,
събира ни като дърва във кош-
реди
ръцете ни ръка върху ръка.
Тъй-близо чувствам огъня сега.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997