***
Не могат цветовете
да разкажат
със прасковено
и със резеда…
Не може
на луната златото
да го направи
със бледата си хладина.
Не мога аз
със думите
употребявани.
И боса и несръчна
във гласа ми слаб
една мелодия се мъчи и се къса,
и се излива пак,
залутана между щурци
и пропасти от тишина
и няма как да те достигне,
няма как,
и тук е чак на края на света,
защото ще се плъзне в три минути
и ще свърши
като звезда,
изпълнена със хиляди години,
и всеки ден-
далечен,
вечeн, цял.
Мария Канева, 30 август 2020