Не искам да те мисля.
Харесва ми живота.
Прегръщат ме цветята,
целуват ми врата.
Под кожата ми влиза
душата на липата.
Успявам да усетя
минути, часове,
подреждам дни, години,
владея векове.
Когато ме погледнеш,
как всичко просто спира.
Разсипвам всяка захар,
поглъщам всяка сол.
Вулкани и морета,
заспали и неземни,
се озовават в мене
и почват да кипят.
И няма сън и радост,
а нежно напрежение-
да искам всичко в повече,
да литна, да умра!
Ръцете ми криле да са,
но и да свиря с тях.
И всяка пълна глупост
да свърша лично аз.
Във огъня да хвърля
нещастното си тяло,
но трябва непременно
да е прекрасно то!
Не искам да те мисля.
Харесва ми живота.
В нощта изстивам лесно
и ставам пак човек.
Мария Канева, 2017