Нещата имат край
и могат да избягат.
И знаят да болят,
и лошо да премазват.
А ние сме прашинки
от лунна светлина.
Дори не светим често,
дори не знаем как.
Когато се получи-
Какви са чудеса!
Самите богове
отсядат във телата ни!
Как хубаво е с теб!!
Как хубаво е с мен!!
Как вечна е Земята!
Как сладка-песента.
Сълзата се търкулва,
Защото тъй голямо е,
Голямото във нас..
Когато то е там.
Когато спре,
И кацне.
Нещата имат край
И могат да избягат.
Мария Канева, 21. 07. 2017