***
Натрупаните ти богатства,
преглътнати,
напълно скрити,
натъпканите под леглата,
обичаните
със години.
Те винаги стоят отхвърлени,
спасени някак
по брега,
когато носят се водите ти
студени
бясно
през глава.
И няма как да си ги върнеш.
Забавяш, и се разширяваш,
докосваш на морето вечно
солените води с уста.
Мария Канева, 19 януари 2019