Дори не ми е
много мъчно.
То, мъчното-
едва дошло,
на грижите ми се предава
и става весело едно.
То, мъчното,
е като кученце.
Играе с босия ми крак,
Но всяко следващо захапване
ми е подарък от любов.
Каквото и да стане вече,
аз се превърнах във жена,
и вече залеза ме храни
и спя със птичите гнезда.
С летенето им
се напивам
и ям парчета тишина
със захар от узряла диня.
И ме завива вечерта.
Не ме мисли,
не ми е мъчно.
То,мъчното,
едва дошло,
на грижите ми се предава
и става весело едно.
Мария Канева, 10 август 2017
