И пак като момиче
за ръка
зад ъгъла на блока
зад колите,
издърпваш ме
и сам не знаеш как,
и аз не зная как,
и ни вали.
Лицето ти остава все така
закрито
и обърнато към мен,
като врата
със много драскотини,
където съм от външната страна.
Мария Канева, 2014
