***
Зад въздуха издишан,
зад беглите усмивки,
зад всичките ухаещи,
протегнати
цветя,
зад всичките преглътнати през сълзи думи,
скрити
завинаги да замълчат.
И също, зад оградата,
щастлива с котки,
и също зад гърба
на влюбени деца,
промъква се като ветрец,
като потрепване на огън
една стокилограмова
тъга.
Мария Канева, октомври 2018
снимка: Мила Василева