***
До края на света
копнежът да извика.
До края на света,
до края на звездите,
до пълен мрак и студ,
където съм безсмислена
прашинка,
и Слънцето
е огън без душа.
До края на света
копнежът се надига
като дете,
поискало да тича,
което няма кой
и няма как
да прибере.
До края на света
ще те обичам
и ще викам.
Дърво ли си,
елен ли си,
или затрупващ сняг…
Лицето ти така
и не разказах,
мелодията на душата ти
ме води за ръка.
8.12.2019 Мария Канева