Детство
Беше силно.
Сега не боли.
Нежен белег,
разгърнат във дните,
като номер на страница
в долния край,
с който просто
отмервам всичко.
Беше пълно с копнеж
като пролетна нощ.
Кратки звуци,
молитви горещи
и покрити пътеки, ухаещи прясно
на живот,
и нищо,
взето за вкъщи.
Беше бързо,
прекрасно,
далеч,
като влак, който
къса пейзажа.
И душата-
пияна от щастие,
и ръцете-в мехури от работа.
Като топъл пуловер в нощта
вълшебствата
се изплитаха
със коприва
и все на ръка,
с детски страх,
с необятна магия.
Мария Канева, септември 2019