Денят е светъл като вода.
Денят е студен.
Аз обичам да ме облива,
така обичам.
То е както в северните планини-
бели тела, бял сняг.
И момичета с тихи ръце.
С коси, нагънати по рамената.
Денят е светъл като вода.
Денят е студен.
Аз по улицата вървя
и докосвам с ръка
косата си.
Мария Канева, 1991
от “Цигари”1993