***
Да съм пчеличка,
да съм храст,
листо…
Да бъда нещо истински
изящно
краткосрочно..
Да бъда кабел,
включен във
живота
и да отделям
нежно кислород….
От дупето ми
мед да капе…
Свещена е Земята.
Бял танц, и
Просто
Дишане и
Просто
Сладост…
А ние-хората,
сме клетници
нещастни.
Мария Канева