Да прочетеш някого
от началото,
да прескачаш напред,
за да видиш края,
но да не трябва,
да се връщаш обратно,
да не знаеш…
Да влезеш целия във филм,
в който всичко хвърчи…
Ти от добрите, от лошите ли си
Кой си,
и всяка сцена да те дърпа напред,
а сърцето назад…
Да влизаш до глезените,
по малко,
и внезапно
да паднеш
в дълбокото.
Да се събудиш с вик.
Да познаваш някого
повече
отколкото
техническите ти спецификации
позволяват.
Да познаваш всичко,
и нищо.
Човек е океан,
но в ръцете ти е само
малко пясък от брега.
Мария Канева, 2016