***
Да можех да се спусна
като вечер
прозрачна, тъмна,
пълна с кислород,
с искрици от лъчи
разнищени
по краищата
на безкрайната пола.
Да можех да се пъхна
като песен
под кожата ти
и да се стопя.
Безумно в лабиринта
на душата ти
да се разгръщам
и да звуча.
Да можех като някакво
животно
да се отпусна
в гъстата трева
със цялата си
тежест
и с живота си
да бъда с теб
като печат-искра.
А аз, един човек безпомощен,
останал без вълшебна светлина,
магиите на звуците ловя,
целувам въздуха
и просто те загубвам.
Мария Канева, 22.07.2021