Да мога да се пръсна като чаша
-кристали сняг на слънце-
и вода.
Да мога като зима да умра.
Дръпни ме силно,
с удар
както спя.
Блъсни ме,
разсипи ме
като захар
по хладните измокрени
листа,
със първата неволна тръпка
на деня.
Мария Канева, 1996
от “Кибрит”1997