Във тъмното,
във сенките прикрити,
където само ароматът
на розите
расте,
и никой жив човек не стъпва от години,
където се промъкваш
с разляното кафе,
със детските мечти,
в съня отвити,
там спрях и те видях,
и всичко се реши.
Оставам във ръцете на щурците,
във човката на славея,
на жабите в гърлата,
в прегръдките
на мокрите цветя.
Мария Канева, май 2018