В мен бушуват всичките любови
като в стая,
пълна със животни.
Всяко с малката си
спешна
сладка
грижа-
глад,
или игра,
или умора
до смърт.
Всяко бих отнесла във леглото си.
Всяко бих изхвърлила в нощта.
Хапят ме по голите крака,
избутват се,
плашат ме,
облизват ми носа.
Аз хвърча след тях
забърсвам,
викам,
забранявам,
хващам
и целувам.
Чакам с трепет да се изморят,
да капнат.
Чакам всяко да се предаде само.
И тогава да погледам
колко са прекрасни,
да си спомням
„Как дойде в живота ми…“
Мария Канева, 2017
Árt by/ David Altmejd