Викам любовта
Викам я като бебе,
оставено да реве.
Викам я от дъното на земята
като земетресение.
Викам като разреван
сам в кухнята
стар
пиян
човек.
Защото слънцето
си е слънце,
и снега-сняг.
Писъкът-писък.
А любовта вече не е любов.
Мария Канева, 2011